Националният природонаучен музей при БАН и Националният етнографски музей реализират проект "Делници и празници – природата в българската традиционна култура", който представя четири временни изложби, посветени на четирите сезона и четири български празника, свързани с тях. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура".

Първият празник, който ще бъде отбелязан, е Благовец, традиционно празнуван на 25 март. Според православната църква Благовец е денят, в който Архангел Гавраил е съобщил на Дева Мария "благата вест", че с Божията намеса ще зачене и роди Спасителя на света. В народните представи на този празник, наричан още Благовец, Благостене, Благо вещение, идва лястовицата, за да извести, че зимата си отива, а лятото наближава. На Благовец кукувицата кука за първи път, а змиите и гущерите излизат от своето зимно скривалище – пещерата на змийския цар. Заедно с тях се завръщат самодивите и други дихания.
Празникът (подобно на 1 март – Баба Марта, и 9 март – Младенци) е свързан с прехода към пролетта и новия селскостопански сезон, с пробуждането на природата и злосторните създания в нея, затова обичаите на Благовец имат предимно защитен и очистителен характер.

На Благовец, според народните вярвания, се гонят змии и гущери. Прави се голям огън, а децата и момците го прескачат с боси крака, за да си пърлят петите. Тук ще ви разкажем за гущерите и змиите, които са в групата на влечугите, заедно с костенурките. Змиите спят зимен сън и прекарват студените дни в подходящи убежища като подземни кухини между големи камъни, под скали, в корени на дървета. В подобни места могат да се съберат десетки змии. В някои части на България подобни струпвания се наричат мъртвило или мъртвила (мн. ч.). При трайно затопляне на времето през пролетта те напускат убежището си и няколко дни прекарват около него, припичайки се на слънце. Тогава могат да бъдат наблюдавани голям брой представители на един вид заедно, които след това мигрират до обичайните си местообитания.