ПРОМЯНА НА БРОЯ НА СГРАДИТЕ И ТЕМПЕРАТУРАТА ОКОЛО МЕТРОСТАНЦИИТЕ


ИНСТИТУЦИЯ: GATE Institute

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ:
д-р инж. Лидия Витанова (https://www.linkedin.com/in/lidia-vitanova-phd-sci-30446a60/ )
Тереза Трендафилова (https://www.linkedin.com/in/tereza-trendafilova-7764b82b8/ )
???????проф. Десислава Петрова-Антонова (https://www.linkedin.com/in/dessislava-petrova-antonova/ )

Развитието на мрежата на метро в София оказва осезаемо въздействие не само върху застрояването, но и върху микроклимата в районите около метростанциите. В буферните зони с диаметър 0,8 км се наблюдава както увеличение на броя на сградите, така и повишаване на температурите. Тези процеси са особено отчетливи в централните зони с висока степен на урбанизация по-специално около станции № 6, 7, 9, 20, 22 и 39 (Опълченска, Сердика, Софийски университет, Централна гара, Национален дворец на културата и Орлов мост), така и в новоразвиващите са периферни зони на града, където интензивното застрояване променя градската среда (например станции № 1, 8, 15 и 44-42, отговарящи на Сливница, Обеля, Ломско шосе, Горна Баня и Овча Купел).

Промените в плътността на застрояване, заедно с подобрената транспортна свързаност, водят до повишено търсене на сгради с жилищни, търговски и обществени функции. Това създава условия за допълнително уплътняване  и трансформиране на градския пейзаж, което неминуемо влияе върху локалния климат- включително повишаване на температурите и усилване на ефекта на градски топлинен остров.

Такива динамики подчертават необходимостта от цялостен подход към градското планиране, в който се отчитат както инфраструктурните ползи от развитието на метрото, така и потенциалните екологични предизвикателства. Разбирането на връзките между транспортната достъпност, уплътняването на застрояването и микроклиматичните изменения е от съществено значение за формирането на устойчиви и адаптивни градски политики. Тази информация предоставя база за вземане на информирани решения относно развитието на градската среда в контекста на климатичните промени, енергийната ефективност и дългосрочната устойчивост на града.  

Дoпълнителна информация: https://city.gate-ai.eu/
Карта 1: Промяна в броя на сградите около метростанциите между 2009 и 2024 г. Номерата от 1 до 45 показват метро станциите в хронологичен ред според годината на пускането им в експлоатация.
Карта 2: Промяна на температурата (°C) около метростанциите между 2009 и 2024 г. Номерата от 1 до 45 показват метро станциите в хронологичен ред според годината на пускането им в експлоатация.

За Институт GATE

Институт GATE е първият Център за върхови постижения в Източна Европа в сферата на големите данни и изкуствения интелект. Създаден през 2019 г., GATE работи в областите: ?Дигитално здравеопазване“, ?Градове на бъдещето“, ?Интелигентно правителство“ и  ?Умна индустрия“. Институтът е българският хъб на Международната асоциация за пространства от данни (IDSA), обединяващ националните усилия за използване и споделяне на данни както в бизнеса, така и в обществено значими области. GATE създава първото у нас пространство за споделяне на данни в градската среда – Urban Data Space и разработва първия цифров двойник на София.

През 2024 г. Институт GATE бе удостоен с престижното отличие за развитие на пространство за иновации Silver i-Space Label, присъдено от Европейската асоциация за големи данни (Big Data Value Association - BDVA).

Последвайте дейностите на института:

LinkedIn https://www.linkedin.com/company/gate-institute
Facebook https://www.facebook.com/GATECoE
Website - https://www.gate-ai.eu/en/home/

Проектът GATE се изпълнява с финансовата подкрепа на програма Хоризонт 2020 WIDESPREAD-2018-2020 TEAMING Phase 2 и Оперативна програма ?Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.