БАСКЕТБОЛЪТ – ОТ КОШ ЗА ПРАСКОВИ ДО УЛИЦИТЕ НА НЮ ЙОРК


В края на 1891 г. канадският преподавател по физическо възпитание Джеймс Нейсмит решава да измисли нови спортни занимания за учениците през продължителните зими в Нова Англия. Целта му е да създаде атрактивна игра на закрито, с която да ги забавлява и поддържа физическата им форма. Нейсмит описва основни правила на измислена от него игра и заковава кош за праскови на височина малко над 3 метра от земята. Така се ражда един от най-популярните спортове в света – баскетболът.

За разлика от съвременните баскетболни кошове, първият кош на Нейсмит не е с пробито дъно и топката трябва да се вади от него след всяка точка. В последствие, за да не се качват играчите по стълба, дъното на коша е пробито, така че топката да се вади с дълга пръчка. Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първият официален мач е изигран в Олбани на 20 януари 1892 г. и завършва с резултат 1:0.

Кошовете за праскови се използват чак до 1906 г., когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях. Първоначално те са заковани за трибуните около игрището, но това се оказва непрактично, тъй като зрители се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава възможност за изстрели с удар в него.

През есента на 1949 г. е създадена Националната баскетболна асоциация (НБА), която е най-престижната световна мъжка професионална баскетболна лига. Състои се от 30 отбора – 29 в САЩ и 1 в Канада. Освен че са изключително популярни, играчите от НБА са сред най-скъпо платените атлети в света.   

Най-атрактивната разновидност на този спорт е баскетболът 3х3, измислен по улиците на Ню Йорк през далечната 1930 г. По това време правилата са малко по-различни, като фокусът е върху по-агресивни действия в кратки двубои. Стилът на игра позволява на много хора да го практикуват на малки пространства, което довежда играчите в един отбор да са трима. Голям брой от звездите в НБА са започнали именно да играят уличен баскетбол 3х3, чиято цел е да се усъвършенстват качествата от компонента на играта един срещу един. Освен със своята атрактивност, тази разновидност на баскетбола е и доста рентабилна за управниците в Ню Йорк – не изисква много финансови средства за инфраструктура, тъй като се играе на малки спортни площадки. След като набира популярност, навлиза и в Холивуд. През 1992 г. е премиерата на филма ?Белите не могат да скачат“ с участието на Уесли Снайпс и Уди Харелсън. Холивудската продукция е тотален хит и помага за разпознаваемостта на баскетбола 3х3 по целия свят, който става част от Олимпийските игри в Токио през 2020 г.

Знаете ли, че:

  • Първата топка, специално предназначена за баскетбол, е кафява, докато оранжевата е въведена едва в края на 50-те години на миналия век от Тони Хинкъл. Идеята му е да направи топката по-добре видима за играчите и публиката;
  • Първоначално дриблирането не е част от правилата на играта – основният начин за придвижване на топката е подаването;
  • В периода 1967 – 1978 г. в колежанското първенство по баскетбол на САЩ са забранени забивките заради младата звезда Карим Абдул Джабар, роден с името Люис Алсиндор. По това време обръчите на кошовете не са пригодени да издържат на огромен натиск и сила и затова се въвежда ?Правилото Лю Алсиндор“;
  • Рекордът по отбелязани точки в НБА държи Уилт Чембърлейн. На 2 март 1962 г. Чембърлейн вкарва 100 т., като се има предвид, че по това време все още не фигурира правилото за стрелба от линията за отбелязване на три точки;
  • Проучване показва, че стрелбата от линията за три точки и при някои бързи пасове, топката достига скорост от 15 метра в секунда;
  • Най-високият играч в историята на баскетбола е либиецът Сюлейман Али Нашнуш (245 см). Освен със спортните си постижения е известен с актьорските си заложби, като се снима в редица филми. Тайрън Къртис “Мъгси” Богс е най-ниският баскетболист, играл в НБА. Високият 160 см гард има успешна кариера с екипите на ?Уошингтън Бълитс“, ?Шарлът Хорнетс“, ?Голдън Стейт Уориърс“ и ?Торонто Раптърс“;  
  • Майкъл Джордан е считан за един от най-влиятелните и велики спортисти за всички времена.

Информация: Интернет

 

БЪЛГАРСКИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА БАСКЕТБОЛА


Баскетболът в България има повече от вековна история. Редица играчи, треньори и съдии са оставили своя отпечатък на международната сцена както на клубно, така и на национално ниво, вдъхновявайки следващите поколения.

Постижения на международната сцена

Национални отбори

Мъжкият национален отбор на България постига най-големия си успех през 1957 г., когато печели сребърен медал на Европейското първенство, а четири години по-късно взима и бронз от шампионата на Стария континент.

Женският национален тим има спечелени общо десет медала от Европейски първенства – един златен (1958 г.), пет сребърни (1960 г., 1964 г., 1972 г., 1983 г., 1985 г.) и четири бронзови (1954 г., 1962 г., 1976 г., 1989 г.). Успехите на ?лъвиците“ в миналия век обаче се простират далеч отвъд границите на Стария континент. През 1959 г. България печели сребро от Световното първенство, а през 1964 г. завършва с бронз. Несъмнено обаче най-големите постижения идват на Олимпийските игри – през 1976 г. в Монреал печелят бронзовите медали, а четири години по-късно в Москва достигат и до финала, където взимат сребърните отличия.

Клубни отличия

Славните години на женския баскетбол в България е свързан и с успехи на клубно ниво. ?Славия“ печели два пъти турнира за Купата на европейските шампиони (1959 г., 1963 г.), а също така достига до финала в турнира през 1960 г., 1965 г. Титла има и друг славен отбор – ?Левски-Спартак" триумфира в надпреварата през 1984 г. ?Сините“ два пъти са печелили и Купа ?Ронкети“ (1978 г., 1979 г.), като имат и един финал през 1975 г. До мача за трофея в този турнир достигат още два български отбора – ?Миньор“ (Пк) (1977 г.) и ?Марица“ (1979 г., 1980 г.). Тимът от Перник е играл и два финала за КЕШ (1980 г., 1982 г.).

При мъжете български отбор също е достигал до мачове за трофея в европейски клубен турнир. През 1957 г. ?Академик“ (Сф) става световен студентски шампион, а в следващите две години играе финали в турнира за КЕШ.

Залите на славата и българската баскетболна памет

През годините България е имала много успешни баскетболни личности, но четирима са тези, чиито постижения им носят място в ?Залата на славата“.

Ваня Войнова (1934 – 1993)

Ваня Войнова несъмнено е една от най-великите състезателки в историята на този спорт. С отбора на ?Славия“ тя става шампион на България в 12 поредни години, пет пъти е носител на Купата на страната. Печели два пъти Купата на Европейските шампиони през 1959 г. и 1963 г., като има и още два финала в турнира. С националния отбор Войнова участва на три Световни първенства. Включена е в Идеалната петица на Европейското първенство през 1958 г. и на Световното първенство година по-късно. Ваня Войнова, петкратна Балканска шампионка, е отличена със званието ?Спортист на годината“ през 1958 г. През 2001 г. е приета в Залата на баскетболната слава в град Ноксвил, щата Тенеси, САЩ, а през 2007 г. – и в тази на ФИБА. Също така е ?Заслужил майстор на спорта“.

Атанас Голомеев (1947 – 2023)

Място в Залата на славата на ФИБА има и друга легенда на българския баскетбол – Атанас Голомеев, по прякор Змея. През 2019 г. той е удостоен и с най-високото държавно отличие – Орден ?Стара планина“, първа степен. Голомеев участва на пет Европейски първенства, в които България е в Топ 8 на Стария континент в периода от 1969 г. до 1977 г. и попада в Идеалния отбор на четири от тях. На шампионатите в Испания през 1973 г. и Югославия през 1975 г. реализира общо 316 точки, което го превръща в най-добрия реализатор в Европа. През 1991 г. ФИБА го обяви за един от 50-те най-добри баскетболисти в историята. Многократен шампион на България и носител на Купата. И той е ?Заслужил майстор на спорта“.

Гордостта сред съдиите

Българските съдии също са носили поводи за гордост. Двама от тях, оставили траен отпечатък на международната сцена, са Артеник Арабаджиян и Валентин Лазаров – също членове на Залата на славата на ФИБА.

Артеник Арабаджиян (1930 – 2017)

Арабаджиян ръководи срещи на три Олимпийските игри (Мюнхен 1972, Монреал 1976 и Москва 1980), като има също много мачове на Световни и Европейски първенства. Арабаджиян има изключителен принос за развитието на баскетбола в България. Евролигата го избира сред петимата най-велики рефери. Той е награден с трофея ?Сребърна свирка на ФИБА“ през 1976 г., като има и Орден ?Стара планина“, втора степен.

Валентин Лазаров (1931 – 2020)

Лазаров също е един от най-изтъкнатите деятели, съдия и основоположник на баскетболните правила. В кариерата си има ръководени над 540 международни срещи и десетки участия като съдия и комисар на финали на Световни и Европейски първенства, както и на Олимпийски игри. Избран е за най-добър съдия в Европа през 1962 г., а през 70-те години на миналия век става и почетен международен съдия. Носител е на престижното отличие ?Златна свирка“ на ФИБА през 1976 г., като получава още многобройни признания за заслугите си в България и в чужбина.

Българската следа в НБА и Евролигата

Двама българи са играли в най-силното и комерсиално първенство в света – Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада (НБА). Това са Георги Глушков и Александър Везенков, който в момента е сред водещите играчи в Евролигата.

В средата на 80-те години на миналия век Глушков е сред петимата най-добри баскетболисти в Европа. На 25 септември 1985 г. става първият източноевропеец в НБА, след като е привлечен във ?Финикс Сънс“. В кариерата си е изиграл общо над 1 000 мача, от които над 250 за националния отбор на България. С представителния тим Глушков участва на четири Европейски първенства – през 1977 г. (6-то място), 1985 г. (6-то място), 1989 г. (7-мо място) и 1991 г. (8-мо място), както и на пет Балкански първенства. От 2011 г. насам е президент на Българската федерация по баскетбол.

През 2017 г. Александър Везенков тръгва по стъпките на Георги Глушков, след като е избран под № 57 в драфта на НБА от ?Бруклин Нетс“. Впоследствие последователно преминава в ?Кливланд Кавалиърс“ и ?Сакраменто Кингс“.

Подобно на Глушков, Везенков също остава един сезон в НБА, след което се завърна в Европа, за да облече отново екипа на бившия си тим ?Олимпиакос“. Везенков вече бе оставил трайна следа в гръцкия Гранд още при първия си престой в тима, печелейки куп отборни и индивидуални отличия, а през сезон 2022/2023 взе наградата за ?Най-полезен играч“ на редовния сезон в Евролигата. Той е Спортист № 1 на България за 2022 и 2023 г., като е носител и на ?Спортен Икар“.
Освен него, в Евролигата са играли още Филип Виденов, който е настоящ изпълнителен директор на Българската федерация по баскетбол, и треньорът Васил Евтимов, който има пет сезона в турнира.

Четири българки са играли и в женската НБА (WNBA): Полина Цекова (Хюстън "Кометс"), Гергана Брънзова (Детройт "Шок"), Албена Брънзова (Ню Йорк "Либърти") и Гергана Славчева (Финикс "Мъркюри"), като Цекова печели и титлата със своя тим през 1999 г.

 

ИНТЕРВЮ С МОМЧИЛ КАДИЕВ

 

? Втори месец на специалната ни инициатива Координати: "Спорт" – втори специален гост. Вижте и чуйте баскетболиста на "Левски" Момчил Кадиев – един от най-перспективните младежки национали. 
 

 

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО БАСКЕТБОЛ